Плевен е регион на фокус в новия 20-ти брой на списанието на Българската стопанска камара Noblesse Oblige („Благородството задължава“).
Плевен е седмият по големина град в България. Той е административен и стопански център на Област Плевен и Община Плевен, и е част от Северозападния район за икономическо планиране. Плевенска община е разположена в сърцето на Дунавската равнина в Северна България, което определя значението й като важен административен, икономически, транспортен, газоразпределителен, политически и културен център.
Областта включва 11 общини: Плевен, Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Левски, Искър, Никопол, Пордим, Червен бряг, Кнежа.
Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в областта нарастват с близък до средния за страната темп, но остават сравнително ниски. Нивото на бедност леко намалява, но продължава да е над средното. Делът на населението в трудоспособна възраст остава нисък. При инвестициите в областта се наблюдава отлив, което се отразява и на стойността на произведената продукция.
Демографската картина е неблагоприятна. Недобро е и представянето по образователните индикатори.
ПРИРОДНИ РЕСУРСИ
Значителна част от област Плевен е земеделска земя, която е основен природен ресурс за икономиката. Почвите в областта са черноземни и алувиални, с висока плодородност — фактор за развито растениевъдство (зърнени култури, маслодайни култури, тютюн, зеленчуци). Равнинният релеф и благоприятният климат правят земята подходяща за интензивно земеделие. Благоприятните природни условия поддържат развъждането на селскостопански животни, въпреки че акцентът е по-силно върху растениевъдството. През областта преминават множество реки и потоци, които се ползват за напояване и земеделски нужди, както и да поддържане на екосистемите. Наличието на влажни зони около реките и по поречията е важен природен ресурс за биологично разнообразие, риболов и почвено-воден баланс.
В Плевенска област е разположено газово находище при Девенци, с доказани запаси от природен газ (~235 милиарда кубични фута / около 6,6 млрд. куб. м), което е разработвано за енергийно използване. В по-широкия район на Дунавската равнина съществуват находища на огнеупорни глини и други неметални минерали, които са използвани в строителството и промишлеността.
В област Плевен има горски масиви, но областта е на последно място по дял на горските територии в страната.
ТРАНСПОРТ И ИНФРАСТРУКТУРА
Плевен е разположен по първокласния път Е83 (София-Варна), който осигурява основна връзка запад-изток. Все още няма магистрала, която директно да минава през Плевенска област; бъдещото продължение на автомагистрала Хемус (A2) ще минава южно на Плевен, когато бъде завършено. Пътната плътност е по-ниска от средната за страната, а качеството на настилките и делът на първокласните пътища са под средното за България.
През Плевен преминава международната жп линия София-Варна, която го свързва с големи вътрешни и международни центрове. Железопътната мрежа в областта е над средното за страната по гъстота, което подобрява достъпа до регионални пазари и превоз на товари и пътници.
Плевенският регион има достъп до водни пътища по река Дунав, с няколко малки или средни речни пристанища (край Никопол, Сомовит, Загражден и Байкал). Те осигуряват потенциал за товарен транспорт, но нямат национално или международно значение.
В Плевенска област няма активно гражданско летище, но има проект и усилия за възстановяване на гражданско летище в Долна Митрополия (~10 км от Плевен), но към момента то не функционира активно като граждански аеропорт. Най-близките функциониращи летища са летищата в София, Варна и Букурещ (Румъния), които са в рамките на няколкостотин километра.
Industrial Park Pleven е пример за модерна индустриална и логистична инфраструктура, с осигурено електрозахранване, телекомуникации, газификация и потенциал за вътрешна жп връзка. Инфраструктурата на парка привлича инвестиции и подпомага производствени и логистични дейности
ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ И ПАЗАР НА ТРУДА
По последни данни на НСИ, към 31.12.2024 г. населението на област Плевен е 215 326 души, а коефициентът на естествен прираст е силно отрицателен със стойност -11 ‰ (при –7,3‰ в страната). Областта не успява и да привлича население и коефициентът на механичен прираст също е отрицателен (–0,1‰). Налице са високи нива на застаряване на населението – делът на децата до 4-годишна възраст е 4,1%, а на възрастните над 65-годишна възраст е 28,2%. Делът на трудоспособното население в област Плевен продължава да намалява и остава сравнително нисък – 55% при 55,5% в страната. Коефициентът на икономическа активност е по-висок от средния за страната – 77,2% при средно 74%.
Подобрение се наблюдава при образователната структура на работната сила. Делът на населението на 25–64 години с висше образование нараства до 30.7% (при 33,8% в страната), а делът на хората с основно и по-ниско образование намалява до 15.4 (при 13,1% в страната).
Заетостта нараства, а безработицата намалява, но и двата показателя са по-неблагоприятни от средните за страната. Коефициентът на заетост достига 70,5% (при 70,9% в страната), а този на безработицата – 8,4% (при 4,2% в страната). 37% от работните места в региона са в сферата на промишлеността, 21% – в търговията и услугите, 12% – в здравеопазването, с по-малки дялове са заетите в селското стопанство и строителството. Средната годишна заплата на заетите по трудово правоотношение в област Плевен през 2024 г. е била 21 930 лв. (при 27 898 лв. за страната).
ИКОНОМИКА
До 1989 г. Плевен е един от силно развитите промишлени градове в България, като структуроопределящи са отраслите радиоелектроника, нефтопреработване, металолеене и металообработване, машиностроене, химическа промишленост, строителство, лека и хранителна промишленост. Към предприятията и самостоятелно съществуват над десет института и развойни звена, като НИПКИ „Технология на металите“ с около 1000 души персонал, НИПКТИ за ядрена техника с над 300 души, БТР „Машини за преработка на пластмаси“ и други.
Веднага след 1989 г. предприятията и развойните звена започват да намаляват обема и направленията на работата си, правят се опити за конверсия и диверсификация на производството, но само малка част от предприятията запазват малка част от производството си. Създадени са десетки микро-, малки и средни предприятия предимно в шивашката промишленост, услугите и строителството, но и в някои развити отрасли от миналото, като електротехника и електроника, системи за сигурност, машиностроене, строителни материали и елементи.
Понастоящем сред по-големите предприятия, опериращи в региона са: uroChem Agro – търговия с химични продукти; Kayser Automotive – немски инвеститор, произвежда компоненти за автомобилната индустрия; Industrial Park Pleven – индустриално-логистичен парк с различни наематели и производствени операции, потенциален „хъб“ за износно ориентирани компании; Lebosol Bulgaria – производител на течни торове и агрохимични продукти със силна позиция на външни пазари.
Плевен е бил център на богат селскостопански район. Преобладавало е растениевъдството – зърнени храни, трайни насаждения, технически култури и зеленчуци – домати, а при животновъдството – крави, телета, свине, птици и по-малко овце. След 1990 година постепенно животновъдството запада и днес този отрасъл е силно ограничен. В миналото Плевен е бил важен лозарски център и от всички страни е бил обграден с добре отглеждани лозя. Днес много от лозовите масиви са изоставени.
Туристическият сектор в областта е слабо застъпен. Броят на леглата в местата за настаняване е 6 на хиляда души (при 56 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки – 716 на хиляда души (при 4167 на хиляда души). Малък е и броят на нощувките през онлайн платформите на споделената икономика.
ОБРАЗОВАНИЕ
В област Плевен функционират 103 училища, в които се обучават 23 341 ученици. Представянето на учениците от областта остава слабо – средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас е 36,3 т. (при 42,9 т. в страната). Успехът на матурата по български език и литература пък е сред най-ниските в страната – „Добър“ 3,90 (при „Добър“ 4,30 в страната), а делът на слабите оценки е най-високият – 17,8% (при 8,7% в страната). Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика нараства и е сравнително високо. Плевен е една от областите с най-нисък дял на учащите и на заетите в ИКТ сектора. Висшето образование е представено на територията на областта от Медицинския университет – гр. Плевен, Висшето военновъздушно училище в гр. Долна Митрополия и Педагогическия колеж към Великотърновския университет.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Плевен е област със силни традиции в сферата на здравеопазването и заема първото място в тази категория. Именно Плевен е областта с най-висок брой и на общопрактикуващите лекари, и на лекари-специалисти. Един местен общопрактикуващ лекар се грижи средно за 1197 души от населението (при 1701 души на лекар в страната). Наличието на медицински университет в град Плевен е една от предпоставките за големия брой лекари и за добре развитата мрежа от лечебни заведения на територията на областта. Плевен е областта и с най-висок брой на легла в болниците, като той продължава да се повишава и достига безпрецедентните 12,7 легла на хиляда души от населението (при 6,1 легла на хиляда души в страната). Използваемостта на леглата е равна на средната за страната – 56%. По-неблагоприятни от средните за страната остават показателите за продължителността на живота в областта, коефициентът на детска смъртност и броят на аптеките спрямо населението.
В статията са използвани данни на НСИ и ИПИ
Целия брой на списанието вижте ТУК.
