Милчо Анчев, председател на Стопанска камара – Плевен, с интервю за списанието на БСК Noblesse Oblige („Благородството задължава“)
Как оценявате мястото на фирмите от региона на Плевен в износа на България днес?
Регионът на Плевен има своя принос към износa на България, но той е по-умерен и нишов, сравнено с водещите икономически центрове като София, Пловдив или Варна, макар че делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби през 2023 г. достигат 41% (при 29% в страната). Продукцията в плевенския регион има силно представяне в промишлеността (около 28% от добавената стойност) и значителен дял на земеделието и търговията, но ориентацията към износ е по-ниска, отколкото в по-големите индустриални центрове в страната.
Кои сектори от Северна България имат най-голям неизползван потенциал за износ?
Един от секторите, които имат неизползван потенциал за износ, е агропреработката и биологичното земеделие. Плевенският регион е с богат аграрен потенциал и условия за биологично земеделие (зърнени култури, етерични масла, зеленчуци, плодове, билки, мед и животновъдни продукти), както и за преработени храни с добавена стойност (конфитюри, функционални храни и др.). Недостатъчно е използван и потенциалът на леката и преработващата промишленост. В региона има традиции в производството, например, на метални изделия и кабели, части за машини, електромеханични изделия и др., но ориентацията към чуждестранни пазари е сравнително ниска. Друг сектор, който носи своя потенциал, е логистиката. С развитието на Industrial Park Pleven се създават условия за производствени и логистични бази (с готова инфраструктура, електроподаване, потенциал за железопътна връзка). Това е базата за експортно ориентирани производства, които да комбинират складове, логистични услуги и директен износ, особено към централна и източна Европа. Не на последно място, бих посочил туризма – регионът има винопроизводителни традиции и множество културни атракции и забележителности, което може да подпомогне износа на местни специфични продукти (вина и гастрономически продукти) и да привлече туристически потоци.
Какви са най-големите бариери пред местния бизнес при излизане на външни пазари – административни, логистични, кадрови?
Проблемите на плевенския бизнес не правят изключение от общите проблеми на бизнеса в страната. На първо място, бих посочил прекомерната регулаторна тежест. Износът изисква обширна документация и специфични стъпки — регистри, митнически декларации, лицензи за определени стоки и др., които често са сложни и изискват специализирани знания. Малките фирми нямат капацитета да управляват бюрокрацията толкова ефективно, колкото големите – те трябва да наемат или обучат хора, които да подготвят документите и да следят регулаторните промени, което увеличава разходите и времето. Процесите за регистрация и поддръжка на фирма (вкл. електронни услуги) могат да бъдат по-ефективни. Вторият голям проблем са демографските предизвикателства и липсата на квалифицирани кадри. Предприятията често имат затруднения да намерят и задържат квалифицирана работна ръка, а това важи в още по-висока степен за специалисти със знания по международен маркетинг, логистика или правно съответствие. В нашия регион има намаляващо трудоспособно население и миграция към по-големите градове, което ограничава достъпа до достатъчно квалифицирана работна сила за устойчиво развитие и международна експанзия. В допълнение, слабото развитие на дуалното обучение и недостатъчната връзка между образователните институции и бизнеса затрудняват подготовката на персонал със специфични умения, вкл. в областта на международното право, езиковите компетенции и търговските практики.
Каква дългосрочна визия имате за позиционирането на региона в международната търговия през следващите 5–10 години?
Регионът има много благоприятни условия за развитие на международно ниво. Дори месната администрация и регионалните сдружения виждат това и започват все повече да са в контакт с предприятия и производствени дружества. Вероятно, ако се наблегне повече на една такава подкрепа, доста от изостаналите отрасли в региона биха се развили и същевременно могат да дадат тласък за привличане на инвестиции, в т.ч. чуждестранни, с експортна насоченост.
С кои държави и пазари фирмите от Плевен работят най-успешно в момента?
Доколкото поддържам контакти с местния бизнес, мога да твърдя, че има голямо развитие и интерес към международните пазари. Основно се работи с пазарите на съседните държави, но забелязвам, че се засилва интересът и към Италия, Германия, северните страни (особено в областта на логистиката).
Може ли Северна България да се превърне в нов търговски хъб и при какви условия?
Северна България има висок потенциал – и като географско разположение, и като природни ресурси, и като традиции по отношение на различни ключови производства. Убеден съм, че можем да бъдем лидери по производство на определени продукти, както и да се превърнем в нов търговски хъб. Големият проблем, който спъва развитието на региона, е липсата на качествена инфраструктура, а търговски връзки без транспотна свързаност са обречени на провал.
Как оценявате партньорството между бизнеса и местната власт във Вашия регион?
Както във всеки един регион, има бизнеси, които са подкрепени от местната власт, и други, които са дори в конфликт с администрацията. Според мен, това по никакъв начин не влияе добре нито на икономическото развитие на региона, нито на взаимоотношенията „бизнес – местна власт“. Ако искаме да постигнем по-бързо и успешно регионално развитие, трябва, от една страна, връзката между бизнеса и администрацията да се подобрява и поддържа непрекъснато, а от друга – да не се допуска толериране на едни бизнеси и пресиране на други по субективни причини.
Каква е ролята на БСК и регионалните камари за свързване на български фирми с чуждестранни партньори?
БСК и нейните регионални организации имат огромен принос за излизането на българския бизнес на международните пазари. Това са организации с нестопанска цел, които повече от 40 години работят активно за осъществяване на международни контакти, обучения, консултиране, организиране на В2В събития и т.н.
Какво бихте променили в диалога „бизнес – държава“, за да се улесни външната търговия?
Според мен, трябва държавата да насочи по-сериозно вниманието си върху малкия и среден бизнес, тъй като е ясно, че големите компании имат много повече възможности сами да търсят пазари. За малките това е трудно и тук е мястото на държавата чрез нейните служби по търговско-икономически въпроси (СТИВ) да работи по-активно за промоциране на българските продукти по света, да съдейства за осъществяване на контакти с потенциални контрагенти. Има доста модели, които могат да бъдат използвани, стига държавата да прояви по-активна политика в тази насока.
Каква е ролята на иновациите и добавената стойност за успешен износ, спрямо модела „ниска цена“?
Моделът „ниска цена” започва все повече да отшумява и все повече потребители изискват по-високо качество, дори на по-висока цена. Като член на ЕС, ние имаме предимството да приложим европейските стандарти за качество, които са важно пазарно предимство в световен мащаб. Конкуренцията на азиатските пазари по линията на ниските цени няма да бъде за дълго, тъй като изискванията на европейския потребител по отношение на качеството на продуктите непрекъснато се покачват. От друга страна, трябва да признаем, че ниската себестойност на азиатската продукция се постига в голяма степен благодарение на по-високата иновативност. По ниво на иновации Европа сериозно изостава от останалите играчи на международните пазари и именно в това направление трябва да се насочи индустриалната политика и на ЕС, и на България, в частност.
Как регионът може да се позиционира не като подизпълнител, а като създател на собствени марки?
Тук отново е важна ролята на държавата и на местната власт в прилагането на различни програми и мерки за стимулиране на инвестициите и иновациите, за подобряване на системата за квалификация, за осигуряването на качествена инфраструктура и облекчаване на административните процедури. В плевенския регион има достатъчно сектори и производства с потенциал за развитие, които имат нужда от насърчаване и подкрепа.
Каква е ролята на образованието и дуалното обучение за конкурентоспособността на българския износ?
Това е много важна и обширна тема. Трябва да е ясно, че без човешки ресурси с необходимите умения и квалификация инвестициите в иновации и нови технологии са невъзможни. Много са примерите на предприятия, които се отказват от определени инвестиции, поради липсата на хора, които да работят със съответните нови технологични решения. Що се отнася до дуалното обучение, на запад този модел е почти водещ. Тук, в България е трудно достъпен, а в някои региони е почти невъзможен. Дуалното обучение е доказано най-ефективната форма за изграждане на специалисти в реална работна среда, но за да се повиши популярността му у нас, е необходимо да се преформулират условията за финансиране, организацията на самите обучения, администрирането им и т.н.
Какво Ви мотивира лично да работите за развитието на външната търговия на региона?
Мотивиращи са успехите на все повече български компании на международните пазари. Когато един български продукт получи висока оценка и отзвук за качество на международния пазар, това е признак за висок професионализъм и всеки българин трябва да се чувства горд, когато българското има успех на международно ниво. Добрите примери трябва силно да се ценят и подкрепят, защото те са локомотив за всички останали производители.
Ако можехте да дадете само един съвет на българските износители през 2026 г., какъв би бил той?
Работете в екип и търсете варианти за взаимна подкрепа между отделните бизнеси, така че да се развивате заедно, с обща цел за развитие на целия регион. Защото една фирма трудно може да се развива успешно, ако оперира в среда без конкуренция или без достатъчно други успешни партньори на ниво регион.
Целия брой на списанието вижте ТУК.
